Ради навърши вече 10 месеца. През деветия си месец той стана 10 кг и порасна с половин сантиметър и е 74,5 см – лекарката каза, че изглеждал като “първолак”.
Все още има 4 зъбчета, които все още не са напълно пораснали.
Все не е проходил, а тичаме заедно. Прави резки завои, спира и пак тръгва, постоянно ни изненадва. Вече се изправя по столовете, леглата и като се държи, си ходи. Но все още го е страх да ходи сам!
По случай 3-ти март бяхме на гости при баба и дядо в Павел баня. Там имаше доста голямо поле на действие - голям хол, където повечето време прекарваше в тичане с дядо. Видяхме и кукери, дори се и снима с тях, тъй като имаше тържество по случай празника.
Все още плаче от всички жени – баба, леля, но по-малко от дядо си. Постоянно иска да е при мен и татко си, щом ни види, плаче, докато не го гушнем. Но, ако ни няма, се успокоява и си играе.
Започна да си играе и с колички, ама временно – той не признава играчки, а само кутийки, кабели, дискове и всичко друго. Затова засега сме се отазали да му купуваме играчки!
Вече махнахме кошарата, че нямаше смисъл от нея, само заема място. Така поне има малко повече място за движение. Проходилката също не я ползваме вече, тъй като няма къде, а и той иска вече само да я бута!
От 9 месеца и половина започнахме да взимаме от кухнята! Пак продължавам да му готвя, но пробваме и от кухнята. За моя радост проблем с дъвченето нямаше. Той хапваше всичко, което му давах. Дъвчеше попарката, овесени ядки, банани, кус-кус, морковчета, картофчета, всичко. Дори тиквичките и карфиола, които отказваше, като беше малък в пюретата, сега ги хапва без проблем. Чукам на дърво, дано винаги да е така!
Вече повтаря постоянно “мама” и “тата”, особено щом ни види! Като чуе музика, започва да пее и да друса дупето, много е смешен! Не обича вече хич да стои сам, щом види, че излизаме от стаята, плаче и като не се върнем, спира и започва да си играе. Голям хитрец! Казва и “айя”, което май означава “айде”, ще видим, дали наистина е така!
Пак имаше инцидент с падане от дивана! Бях излязла на 8-ми март на кафе и ги бях оставила двата с татко му. Паднало от дивана, докато и двамата били седнали един до друг!? Имаше милото дете цицина, ама нали юнак без рана не ходи!
Той и без това постоянно ходи и се перне някъде, я стол, маса, стена, ама нали си е любопитен, има и инциденти, не може без това.
Нямаме напредък с гърнето. Преди сядаше и вършеше работа, а сега не иска изобщо да седне, опъва се! Най-му харесва да ходи из стаите, като го държи в едната ръка! То е голямо, пада, но той все си го взема и пак тръгва. Но аз не се притеснявам, след някой месец, като се затопли, ще пробвам пак, може да имаме по-голям успех!
Излизаме навън, но времето е доста лошо този месец. Вече слушка доста повече, обича да се вижда с други деца, да си подават ръчички, да се гонят и дори се гушкаха наскоро с едно детенце! Голям смях! Вече си стои в количката, но и иска да си ходи по тротоара. Гледаме гълъбчетата, кученцата и му е много интересно. Като му се доспи, започва да се катери по количката, за да си ходим.
Все още се кърмим успешно, сутрин, вечер и през нощта. Два пъти на ден спи все още, но само, като суче, иначе плаче и се дърпа. Мрази да се люлее на ръце, само майчиното мляко спасява положението. Да видим как ще спим навън, като се затопли, но ще намерим начин.
Ради вече прилича на детенце, но е все още голямо бебе. Да е все така здрав, общителен, весел, игрив и любознателен!