Ради стана на 9 месеца. През осмия си месец вече тежи 9,700 кг и е висок 74 см. Наддава си детето добре. Вече пробва и попарка, въпреки че не беше очарован.Хапва и половин жълтък. Започна да се храни на 4 часа, вече изобщо не плачеше от глад като преди!
Имаше и нов зъб – на 5 февруари- долен, ляв! Но явно, че идваха и други, защото пак беше нервен!И така стана!
След първата попарка се разболя, за първи път! Започна с температура, която спря на втория ден, след това разстройство и така цяла седмица! Бяхме много притеснени, не можеше да спи от зор – ни през деня, нито през нощта. Хапваше лечебна каша на Милупа, Ентерол сутрин и вечер, картофено пюре с морков на обяд и кърма. Пиеше доста лекарства с лъжичка, доста неприятни на вкус, но той ги поемаше. Беше много храбро бебе, почти мъж!
След големия зор видяхме, че са избили горните 2 зъба – на 17 февруари!
Ради вече имаше цели 4 зъба, е, не бяха още излезли, но поне бяха пробили!
Веднага след това разстройството спря и детето се върна към обичайния си режим!
Иначе през този месец стана все по-голям щурчо, голям палавник! Едва го удържаме!
На 24 януари се изправи за първи път в кревата си, а след 1 седмица вече го правеше редовно и беше много възхитен от това!
На 8 месеца и 1 седмица някъде, непосредствено след изправянето, го сложихме в проходилката. Е, тогава стана много интересно, започна да пипа навсякъде – опитва се да отваря хладилника, разпилява всички неща по тоалетката, тича като обезумял из коридора. Като видим, че белите стават много, го пускаме на земята да пълзи. Тогава пък почват други щуротии- ходи до бюрото с компютъра и разхвърля, лапа кабелите, пълзи под масата...голяма игра пада. Все още се заиграва малко по малко в кошарата, ама да видим докога.
Към половината на осми месец вече искаше да ходи с нас. В началото доста плахо, но след няколко дни вече тичаше, а ние подир него, приведени и го настъпвахме, без да искаме по чорапите!Беше много смешно!
Вече си ходи и без проблем в кревата, като се държи за таблите. Кога ли ще проходи?!
Като излизаме навън е доста послушен, гледа и се забавлява сам. Спираме на някоя пейка и гледаме гълъбчетата в парка! След това пак се качваме на количката и се разхождаме. За моя радост, започна да се закача с другите бебета, а до скоро дори не ги забелязваше. Подава ръчичка и се смее, все по-бързо се отпуска пред непознати. Е, това е, защото не го взимат да го гушкат!